щял да е полюлявал

Речник на българския език

1. щял да е полюлявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е полюлявал е производна форма на полюлявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).