щял да е покуцал

Речник на българския език

1. щял да е покуцал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е покуцал е производна форма на покуцам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).