щял да е поизлял

Речник на българския език

1. щял да е поизлял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е поизлял е производна форма на поизлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да е поизлял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е поизлял е производна форма на поизлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).