щял да е позачул

Речник на българския език

1. щял да е позачул — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е позачул е производна форма на позачуя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).