щял да е озорил

Речник на българския език

1. щял да е озорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е озорил е производна форма на озоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).