щял да е наврял

Речник на българския език

1. щял да е наврял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е наврял е производна форма на навра (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да е наврял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е наврял е производна форма на навря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).