щял да е набръщолевил

Речник на българския език

1. щял да е набръщолевил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е набръщолевил е производна форма на набръщолевя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).