щял да е изхвърчал

Речник на българския език

1. щял да е изхвърчал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изхвърчал е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да е изхвърчал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изхвърчал е производна форма на изхвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).