щял да е измолил

Речник на българския език

1. щял да е измолил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е измолил е производна форма на измоля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).