щяло съм да съм самовзривявало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм самовзривявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм самовзривявало е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).