щяло съм да съм самовзривило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм самовзривило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм самовзривило е производна форма на самовзривя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).