щяло съм да съм прихвърчало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм прихвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм прихвърчало е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да съм прихвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм прихвърчало е производна форма на прихвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).