1. щяло съм да съм прилютяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.
щяло съм да съм прилютяло е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).
щяло съм да съм прилютяло е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).