1. щяло съм да съм прилютявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.
щяло съм да съм прилютявало е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).
щяло съм да съм прилютявало е производна форма на прилютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).