щяло съм да съм понавидяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм понавидяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм понавидяло е производна форма на понавидя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).