щяло съм да съм обезумяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм обезумяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм обезумяло е производна форма на обезумея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).