щяло съм да съм завитлило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм завитлило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм завитлило е производна форма на завитля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).