щяло съм да съм възхитило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм възхитило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм възхитило е производна форма на възхитя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).