щяло съм да самовзривявам

Речник на българския език

1. щяло съм да самовзривявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да самовзривявам е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).