щяло съм да разлютя

Речник на българския език

1. щяло съм да разлютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да разлютя е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).