щяло съм да понацупя

Речник на българския език

1. щяло съм да понацупя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да понацупя е производна форма на понацупя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).