щяло съм да отвея

Речник на българския език

1. щяло съм да отвея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да отвея е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да отвея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да отвея е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. щяло съм да отвея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да отвея е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).