щяло съм да обезпокоя

Речник на българския език

1. щяло съм да обезпокоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да обезпокоя е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).