щяло съм да люлея

Речник на българския език

1. щяло съм да люлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да люлея е производна форма на люлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).