щяло съм да възмутя

Речник на българския език

1. щяло съм да възмутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да възмутя е производна форма на възмутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).