щяло съм да взривя

Речник на българския език

1. щяло съм да взривя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да взривя е производна форма на взривя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).