щяло си да си спорило

Речник на българския език

1. щяло си да си спорило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да си спорило е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло си да си спорило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да си спорило е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).