щяло си да си изхвърчало

Речник на българския език

1. щяло си да си изхвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да си изхвърчало е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло си да си изхвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да си изхвърчало е производна форма на изхвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).