щяло си да бучиш

Речник на българския език

1. щяло си да бучиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да бучиш е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло си да бучиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да бучиш е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).