щяло е да разлюти

Речник на българския език

1. щяло е да разлюти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да разлюти е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).