щяло е да поплюе

Речник на българския език

1. щяло е да поплюе — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да поплюе е производна форма на поплюя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).