щяло е да е самовъзбуждало

Речник на българския език

1. щяло е да е самовъзбуждало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е самовъзбуждало е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).