щяло е да е разлютило

Речник на българския език

1. щяло е да е разлютило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е разлютило е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).