щяло да умопобърква

Речник на българския език

1. щяло да умопобърква — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да умопобърква е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).