щяло да разлъчи

Речник на българския език

1. щяло да разлъчи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да разлъчи е производна форма на разлъча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).