щяло да прилютее

Речник на българския език

1. щяло да прилютее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да прилютее е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).