щяло да понапои

Речник на българския език

1. щяло да понапои — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да понапои е производна форма на понапоя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).