щяло да е позачуло

Речник на българския език

1. щяло да е позачуло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е позачуло е производна форма на позачуя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).