щяла съм да шпоря

Речник на българския език

1. щяла съм да шпоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да шпоря е производна форма на шпоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).