щяла съм да умопобърквам

Речник на българския език

1. щяла съм да умопобърквам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да умопобърквам е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).