щяла съм да съм умопобърквала

Речник на българския език

1. щяла съм да съм умопобърквала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм умопобърквала е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).