щяла съм да съм самооправдала

Речник на българския език

1. щяла съм да съм самооправдала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм самооправдала е производна форма на самооправдая (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).