щяла съм да съм самовзривила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм самовзривила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм самовзривила е производна форма на самовзривя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).