щяла съм да съм разлютила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм разлютила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм разлютила е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).