щяла съм да съм понапоила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм понапоила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм понапоила е производна форма на понапоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).