щяла съм да съм отвяла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм отвяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм отвяла е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм отвяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм отвяла е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).