щяла съм да съм изула

Речник на българския език

1. щяла съм да съм изула — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм изула е производна форма на изуя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).