щяла съм да съм изтървала

Речник на българския език

1. щяла съм да съм изтървала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм изтървала е производна форма на изтървам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм изтървала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм изтървала е производна форма на изтърва (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).