щяла съм да съм изстенала

Речник на българския език

1. щяла съм да съм изстенала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм изстенала е производна форма на изстена (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм изстенала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм изстенала е производна форма на изстена (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).