щяла съм да съм измолила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм измолила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм измолила е производна форма на измоля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).